ОБРЕДИ И ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР

Обредната система на всеки народ е съществена съставка на онези елементи от неговата култура, които в най-силна степен съхраняват етническото му самосъзнание и способствуват за неговото историческо развитие и самосъхранение. В обредната култура на народите се разкриват черти и характери, които показват естествения им стремеж към социално творчество и обективната потребност от регулация на обществения живот чрез колективно приети норми и ритуали, в които по своеобразен начин са съчетани моралът и изкуството, обичайното право и естетиката на колективното действие, формите за израз на колективни радост и скръб с възможностите за индивидуална изява на всеки член на дадена човешка общност. В този смисъл всеки обред или група обреди, свързани, в едно смислово цяло като обредно съдържание и обредно действие, се родеят с празника, превръщат се в празник, участват в изграждането на празничната система на даден народ. И тъкмо затова, разглеждайки обредите, ние получаваме знание не само за онези митологични, религиозни и други представи, които са занимавали въображението на даден народ и са били в основата на неговото културно творчество, но се домогваме и до разбирания за неговата психология, за някои от измеренията на неговия характер, до неговата етническа индивидуалност.

Изследователите отдавна са забелязали, че обредните практики са международни, че обредното творчество на отделните народи има твърде общи черти. Така например установено е, че основните обреди на европейските народи са свързани с твърде старинния мит за ежегодно умиращата и възкръсваща природа,че същата основа имат старите източни култове за умиращите възкръсващи богове Озирис, Адонис, Атис, Дионис и др. Тези култове оказват по-късно влияние върху зараждането на християнския мит за разпятието и възкресението на Христос.Безспорен пример за международния характер на един български обред е нашето нестинарство. Култът към огъня, който е основен в този български обред и свързаните с него обредни действия, е познат на всички народи, при това във форми, които са близки на българската обредност. Под различна форма елементи на древни митологични схеми откриваме в цялата българска обредност, в нашите песни, предания ит.н.

Относителното единство на обредното творчество на народите се обяснява не само с това, че в своето историческо развитие те са свързани помежду си, че имат общ произход или са общували помежду си в своя исторически път. Много от тези сходства се пораждат от общите закономерности на социалния живот в условията на древния начин на производство и са резултат от общото и единно развитие на човешката култура. Също така обаче върху обредното творчество на отделните народи влияят, без да са налице непосредствени междуетнични контакти, широко разпространени идейни движения и религиозни системи от древността до ново време. Без да можем (при всеки случай) да бъдем категорични в изводите си, ние можем да считаме, че върху българската обредност са сложили отпечатък онези религиозни възгледи, които споделят българските богомили и по-нататък, че тяхната обредност в една или друга степен е оказала влияние върху обредните практики на средновековна Европа.

Естествено е, че християнството, което ние официално приемаме при Борис I, създава известни предпоставки за приобщаване на изграждащата се тогава българска обредна традиция с останалия християнски свят. Естествено е също така, че онези българи, които в епохата на робството приеха мохамеданството, имаха в своите обредни практики някои елементи на мюсюлманската религиозна обредност.

Разбира се, и в двата случая ние имаме българска обредна система, тъй като, първо, сама по себе си обредната система още не е единствен белег за обща етническа принадлежност, и, второ, нито митологията, нито религията определят етнокултурната цялост на обредното творчество на народите. Обредното е компонент на всяка култура и в известен смисъл представлява изначална и постоянна потребност за саморазвитието на всяка човешка общност. Обредът е социално действие, чрез него се осъществява приобщаването на индивида към определена човешка група, изгражда се в социокултурен план единството на даден човешки колектив. На преден план в обредното творчество изпъква интегралният му характер. Тази негова особеност откриваме особено нагледно в до капиталистическите форми за социален живот, когато трудовата дейност и духовното творчество, моралът и култът, изкуството и правото, словото и делото не са все още така разчленени. Оттук и огромната роля на традицията, на ритуалната регулация на социалното поведение, на цялостния живот на индивида и обществото в онези условия. Както тогава, така и по-късно, обредът е непосредствено свързан с проявите на социалната психика, той формира известно социално-психическо единство на колектива и заедно с това, въвличайки в сферата на обредното действие елементи на духовната и материална култура, той се превръща в действена форма за социално общуване.

От друга страна, всеки обред и всяка обредна система като цяло в специфична форма осъществяват онази верижна връзка между поколенията, която е така необходима, за да се наследява натрупаният социален опит, за да се осъществи предаването на културните ценности, на завещаните нравствени, естетически и други норми в обществото. Обредът, по-нататък осъществяван в определено обредно време, а в повечето случаи и в конкретно обредно пространство, създава у човека и у целия колектив чувството за временно излизане от привичното и ежедневното. Чрез обредното действие хората насочват мечти и мисли към трайното и относително вечното в живота на обществото. Обредната ситуация най-често израз на желаното състояние на света и затова обредната система като цяло е насочване към бъдещето.

От друга страна, обредната система поддържа колективната памет, усета заминало, за родова принадлежност. В обредната система са заложени колективно утвърдени ценности, тя не е и не може да бъде неутрална като поглед към света,към делата на живи и мъртви. И тъкмо затова, както в миналото, така и сега обредите са органично свързани с изкуството. Не случайно изследователите откриват началните форми на художествено творчество в първобитната обредност. Изкуството с неговите възможности за образно отражение на действителността, с неговите вътрешни възможности за познание и преобразуване на света винаги е било потребно на обредното творчество. Може дори да се твърди, че обредната система на всеки народ, на всяко общество е немислима без изкуството. При това в обредното творчество изкуството винаги е получавало специфично осмисляне и ето защо всяка култура познава свое обредно изкуство. Или, казано по-точно, всяка обредна система синтезира определени форми на художествената култура и способствува за тяхното обогатяване и развитие.

* * *

Истинската история на всяка обредна система започва тогава, когато тя се изгражда и функционира в процеса на самоутвърждаването на даден народ, на определена етническа общност. И тъкмо затова, независимо от родството на българските обреди с обредните практики на славянските народи, независимо от влиянията, които изпитва нашата обредна култура от онова, което са ни завещали траки и прабългари, независимо от наследството на траки и римляни и от контактите с другите балкански народи, спецификата и особеностите на българското обредно творчество се разкриват в тясна връзка с развитието на българския народ, с неговия социален живот и духовно извисяване. Историята на българската обредна и празнична култура е изключително богата.Многообразието от прояви на обредно творчество, които характеризират духовната култура на нашия народ, се определя преди всичко от особеностите на неговия етнокултурен разцвет. Българският народ е един от първите, който се консолидира като етнос върху съвременната етническа карта на Европа. Независимо от неговата трудна и драматична съдба той преживява последователно всички познати форми за етническо самоутвърждаване - от племенната етническа организация до изграждането на национална общност от социалистически тип. Ако вземем пред вид, че обредната система е част от културата на етноса и се формира в зависимост от неговото развитие като етносоциален организъм, можем да очертаем исторически три периода в развоя на българската обредност.

Първо, обредна и празнична система на българите от времето на феодалните отношения. При образуването на българската народност наред със славянския език се налагат и други общи форми за етническо общуване и съвместно духовно творчество. Между тези форми трябва да отнесем обредната система.

Както е известно, славянските племена от "българската група" са твърде хомогенни като етнокултурна общност, което способствува за относително бързото развитие на един обединителен процес, за което съдействуват фактори от политическо и социално-икономическо естество. Освен това славяни и траки са твърде сходни помежду си по структура на своята етническа култура - обреди и вярвания, колективни форми за художествено творчество и т.н. По тази причина в новоизградилата се етническа общност чрез тракийското наследство се съхраняват в българската народностна култура обредни практики и свързаните с тях вярвания,дошли от обредни и митологични системи, свързани с по-стара балканска традиция.

От друга страна, славяни и прабългари също не са били съвсем чужди една на друга етнически групи. Тяхното териториално съседство в земите на днешна Украйна, Бесарабия, Молдова и Унгария (провинцията Панония), общите особености на земеделско-скотовъдния им бит, наличието на стадиално сродни нрави и обреди,на общи вярвания и обредни действия създава предпоставки за постепенно изграждане на нова обредна система която много скоро се превръща в основна съставка на културата на българското село. А тъкмо селската култура е основната, изначалната в културното изграждане на новата българска народност. Казано иначе, в основата на етнокултурното ни изграждане стои родово племенната уредба на славянския етнос, което в значителна степен определя не само общите измерения на обредната система на българската народност, но и нейната духовна подкладка - езически вярвания, обредни символи,наследени представи за света, стереотипи на обредно мислене и пр.

По-нататъшното съхранение и развитие на тази обредна култура става възможно,защото тя е култура на земеделското и занаятчийското производство, защото е непосредствено и органично свързана с формите за саморазвитие на етноса, с неговите принципи за наследяване на културата от поколение на поколение. Макари синтез на обредни практики от различен произход, тя е единна и нейното единство се изгражда като проява на единството на българската култура изобщо.Тъй като всяка обредност се формира, въвличайки в обредни действия елементите на художествено творчество на обществото, на неговата материална и духовни култура, тъй като езикът на етноса установява единство на обредни лица, на обредни предмети и обредни действия, обредната система на българите се налага като израз на езиковото единство на българската култура, на установяващото се единство на материалното и духовно творчество на българския народ. И доколкото обредното творчество е преди всичко процес на приобщаване на всеки член на колектива към социалното цяло, то обредната система на българската народност участвува твърде активно във формирането на единно българско етническо самосъзнание.

Приемането на християнството, естествено, внася нови акценти в българската обредна система, без да я променя по същество. По-скоро, както това е доказано многократно, новата религия не само нагажда изискванията на догмата към езическата обредност, но и в значителна степен се трансформира в едно битово християнство, което винаги е възмущавало ревнителите на "чистата"вяра. Една от многото причини за подобно развитие на народната обредност е и тази, че колкото и да е развито като религиозна идеологическа система,християнството няма онази всеобхватност и дълбока връзка с битието на човека от онези времена, каквато има наследената и вкоренена в неговия свят на земеделец дохристиянска обредност. Християнството не може да достигне до такива интимни родови връзки в живота на етноса, по които "изпокон века" се е изграждало духовно единство, то не е носило и не е могло да донесе на новопокръстените тази пълнота на естетическото изживяване от обреди и празници,която е носела богатата обредна фолклорна традиция.

Разбира се, в условията на класовото разслоение на българското феодално общество съществува и обредност от нефолклорен тип. Имаме всички основания обаче да смятаме, че фолклорната обредна система е била основната за културата на онова общество, че коледарските песни, сурвакането, погребалната обредност,обредните маскирания и пр. съвсем не са били чужди и на феодалния двор точно така, както не му е била чужда и останалата фолклорна култура - нашият героичен епос, нашият приказен фолклор, напето хороводно изкуство, нашата народна материална художествена култура. През годините на робството фолклорната обредност остава почти единствена форма на българската обредна култура. Тя остава основна и определяща и за онези българи, които по силата на конкретни обстоятелства са били принудени да приемат исляма.

Така че главното в българската обредност до Възраждането е българската фолклорна обредност, българското фолклорно обредно изкуство. Вторият период на развитието на нашата обредност е времето на изграждането на българската национална култура.

Още в началните десетилетия на Възраждането относителното единство на българската обредна култура е нарушено. Новите икономически условия, новата структура на националната култура значително редуцира функциите на обредното творчество в обществения живот. Възрожденският град пък от своя страна съдействува за известна реабилитация на християнството, насочвайки значителен дял от обредните изяви на селищата към църквата. От една страна, новозараждащата се буржоазия в лицето на най-образованите си дейци се заема с"евангелизоването" на българския народ, насочвайки религиозната проповед срещу мирогледната основа на старите обреди. От друга страна,развиващата се съсловна диференциация на обществото променя обредната и празничната система.

И, на трето място, първоначално под религиозна форма се създават обредни практики и празнични тържества, които напомнят за зреещото национално съзнание на българите. Вероятно началото на тази лова обредност ще открием във възрожденското чествуване на славянските просветители Кирил и Методий и по-късно с "отварянето" на религиозни и нерелигиозни по форма обреди към миналото на българския народ. Кълновете на тази национална по съдържание и функции обредност и празничност откриваме именно през Възраждането, когато чрез градската култура се преодолява регионалният характерна фолклорната обредност и като част от общо българския културен процес се изявява с нови обреди и празници българското национално съзнание в Тракия, Мизия и Македония.

Естествено, по-нататъшното развитие на националната обредна култура е в дълбока зависимост от класовата основа на културните процеси. И без да навлизаме в подробностите на нейната съдба, можем да добавим, че в нея се открояват елементи на интернационално единство на обредното творчество, че тя постепенно се десакрализира, че трайното в нея е онова, което е в истинския смисъл на думата израз на демократичните тенденции в етнокултурната традиция. Плод на тези традиции е и зараждащото се пролетарско обредно празнично творчество, чиито следи откриваме и в днешната обредна и празнична система на българския народ. В тези условия претърпява сериозни промени и фолклорната обредност. Настъпилите промени засягат нейната мирогледна основа и художественото й съдържание.Нейното изкуство няма достъп до художественото съдържание на новата обредност,която е свързана с художествената култура от нефолклорен тип. По силата обаче на ред обстоятелства фолклорната обредност се запази сравнително жизнена до най-ново време, за да бъде осмислена в условията на нашата социалистическа култура, която бележи третия етап в историческия развой на обредното творчество на българския народ.

* * *

Обикновено в анализите на българската фолклорна обредност отделните обреди и обредни практики се обясняват като практически израз на една мисловност, която се основава на възможностите да се въздействува върху природния и обществен живот по магичен начин. Един такъв вещ ценител на нашата фолклорна култура като академик М. Арнаудов пише следното: "Засегнем ли въпроса за идейната основа на прастарата натуралистична религия, запазила до известна степен и в късни епохи своята действена сила, трябва да кажем, че тя се свежда по начало към една предлогична мисъл, застъпена особено живо в магическите представи и обичаи." На тази основа видният фолклорист виждаше в цялата българска обредност магически практики, елементарни форми на магическо мислене и магическо действие. По този начин най-хубавите и най-дълбоки наши обреди като коледуването и лазаруването се свеждат до вяра в магическата сила на словото,до пожелания за плодородие и човешко щастие. Сама по себе си в основата си вярна, тази постановка за характера и смисъла на фолклорната обредност обеднява нашата представа за нея, а в значителна степен я и изопачава, свързвайки смисъла и съдържанието на повечето обреди с народното суеверие. По този начин обредната система на българите се рисува като примитивно познание, като наивна вяра и стремеж да се измени светът със силата на едно, както се изразява акад. Арнаудов, предлогично мислене.

И действително, старите българи са вярвали, че ако началото на годината бъде отбелязано на Игнажден от добър полазник, тя ще бъде плодовита. Вярвали са, че ако посипят коледарите или невястата с житни зърна, ще има плодородие по нивите, че зелената или сурова вейка, с която удрят децата на Нова година или друг празник, ще предаде своята жизнена сила на хората и ще им донесе здраве и т. н. Тези и ред други черти от магическата характеристика на народната обредност са верни и те в значителна степен определят нейните социално-психологически измерения, нейната жизненост, нейната практическа стойност и особено очарование. И заедно с това погледнем ли по-дълбоко в класическите български обредни действия, в обредните песни, в обредния реквизит, ще видим, че те съществуват върху една по-сложна основа, напомняща за развити митологични системи. Достатъчно е да хвърлим макар и бегъл поглед върху българските коледарски обреди и песни, както и върху коледарската благословия, за да се убедим в това. Както се догаждаха някои изследователи още през миналия век, в този важен дял от нашия фолклор са се съхранили твърде ясни черти от праславянската митология.

В тези песни се пее най-често и навсякъде зараждането на млада бога, на бяла бога, самият коледен празник се нарича в Югозападна България Божич или Божик, което означава "млад бог, божи син" и се свързва с руското "Сварожич, син Сварогов". Прави впечатление също така, че българските коледари идват от долна земя, че техният път минава през кални реки и кални друмове, през води и реки, че те сварват стопанина-станеник да дели злато и сребро в ръце позлатени и нокти посребрени. В същите коледни песни се срещаме с чудно дърво, което расте сред морето или в чиито корени живее змей. Все в тези песни се пее за гибелта на българското царство по начин, по който в митовете на други народи се разказва за гибелта на света. Тук се срещаме със сюжета за юнака, който надбягва слънцето, за героя, който убива самодива и от нея потичат реки от злато и сребро. Централно място в коледния обред заема също така бъдникът - отсечено в гората дърво, което гори цялата нощ. Добавим ли, че в тези песни християнските светци и преди всичко св. Георги и св. Илия допълват характеристиката на обряда по-скоро в митологичен, отколкото в християнско-легендарен план, ще се убедим,че първичното тука не е пожеланието за здраве и щастие, че основното е една митологична концепция за света, за неговата гибел и съграждане.

За по-стара митологична основа ни напомнят и други български обреди -обредите за дъжд, русалиите в Югозападна България, описани преди век от К. А. Шапкарев, нашата кукерска обредност и т.н. Би могло да се приеме, че от гледна точка на нейната митологична основа българската фолклорна обредност е сравнително единна, че в отделните обреди, независимо от техните регионални различия, в обредните песни се повтарят символи и сюжети, които взаимно се допълват и обогатяват. В такива моменти от нашата обредност и обреден фолклор откриваме, казано образно, детството на българския етнос и в тези черти и сега се е съхранило непреходното очарование на митовете и легендите. Разбира се, тълкувана само като поетическа старина, тази обредност не би издържала превратностите на сложното ни историческо битие. За да просъществува през вековете, тя е била социално потребна. За българина земеделец тя е носела в поетически форми пожеланието за добро и щастие, плодовитост по стока и хора ие удовлетворявала вярата му в магическата сила на слово и жест, на танц и обредна вещ, на обредно действие и обредна маска. Тя е синтезирала в жизнено цяло формите на неговото изкуство. Обредната песен на българина е утолявала неговата естествена човешка потребност да претворява своя живот в образи, в които откриваме съкровени желания за щастие и сърдечна изповед за несбъднато благополучие.

Заедно с това фолклорната обредност по свой път символично и фактически е организирала социалното време на стария българин. Тя е придавала празничност и неотменност на онова вечно повторение на годишния аграрев цикъл, вплитащ в себе си и цялата културна традиция. Дълбоко в тази обредност пулсира интимно единство между труд и празничност, между труд и културно творчество.

Календарните празници и обреди на българина разкриват, че и до най-ново време фолклорната традиция се придържа към едно естествено членение на времето,което в своите конкретни форми следи производството на хляба. Годината се делифактически на две части - есенно-зимен и пролетно-летен период. В зависимост от това можем да очертаем два основни цикъла обреди и празници - зимен и пролетен,- към които по един или друг начин се съотнася цялото обредно творчество на народа ни. По-нататък календарното време на българина получава ново осмисляне в имената на месеците, които в повечето случаи се назовават според най-важното внародната обредност - Голям Сечко (януари), Малък Сечко (февруари), Гергьовски месец (април), Цветен или Спасовски месец (май), Никулски (декември) и др. В друг план художествено-обредните измерения на времето откриваме в онезипериоди, наситени с вярвания и забрани, които по-плътно очертават мирогледните мащаби на тази култура - Мръсните дни, Русалска неделя и др., - за да стигнемдо съвсем точното назоваване на добри и лоши дни, на добри и лоши часове и до онова разнообразно и най-често несвързано с християнството назоваване на отделните обреди и празници, за които ще стане дума по-нататък.

От друга страна, вплетен в този кръг от обредна подреденост на годишното време, Се реализира втори цикъл, не по-малко богат като културна изява и не по-малко свързан с човешкия труд. Става дума за обреди и празници, които проследяват социалния път на човека, фазите на неговото социално утвърждаване от колективи, които са и фази на неговото културно обучение в духа на приетите традиции. По този начин годишните и семейни обреди и празници образува ткултурно единство, те засягат по същество цялата система за общуване в рода и селището, свързват целия колектив в общата верига от грижи и радости.

* * *

Наивно е да се мисли, че в рамките на едно кратко описание може да се покаже цялото богатство на българската обредност. Нужно е обаче да се добави, че тя е важна част от целокупното културно наследство на българския народ. И днес тази обредност ни радва не само със своята висока естетическа стойност, с високите образци на поетическо мислене, с изкованите през вековете народностни норми за социален живот. Тази обредност в много отношения влияе и върху съвременната българска култура, тя е неизчерпаем източник за осмислянето на един вековен опит в условията на нашия днешен живот. Песните, които се предлагат в този сборник, показват богатството на нашата обредна песенна традиция от всички краища на етническото ни землище. Естествено, трудно е и е невъзможно да се направи такъв подбор между хилядите записани текстове, който да покаже онова, което бихме определили като най-хубаво, като най-поетично. Всяка песен, всеки мотив, всеки сюжет или образ съдържат своя прелест и очарование и имат значение за обредното поетическо творчество на българина. И затова този сборник е само допир до това богатство, среща с една малка част от света на нашето обредно творчество.

Повечето от подбраните образци са публикувани. Предлагат се и непубликувани текстове. С оглед изискванията на една по-широка читателска аудитория в записите са направени някои корекции от гледна точка на изговора на отделни думи, без това да накърнява регионалния колорит на всяка творба. Иначе всички особености на изворните материали са запазени.

В работата по сборника взе участие със свои записи и фолклористът Владислав Симеонов, за което съставителите му изказват своята сърдечна благодарност.

© Радост Иванова, Тодор Ив. Живков

© Електронно издателство LiterNet,

Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004