Продължава разпространението на книгата „По стъпките на легендите”

 

Книгата „Преданията на тракийци” беше представена на председателите на клубове към Тракийско дружество „Екзарх Антим I”. Тя бе част от проект, съфинансиран от Община Бургас в рамките на програмата им за подпомагане на културни проекти на територията на общината. Всички клубове получиха екземпляри от книгата, раздадени им лично от председателя на дружеството – Тодор Ангелов.

Продължават записите на автентични български песни

Продължават записите на автентични български песни и предания по проекта „По стъпките на легендите”. Бяха направени сурови записи на множество песни, свързани с историята и бита на българина. Сред тях са странджанските: „Сино ле, a бре, Стояне”, „Димка на Рале думаше”, „Думат ми мамо хората” и още много други. Силен интерес предизвикаха автентичните песни, пренесени от малоазийските бежанци, изпяти от Златка Атанасова – „Разболял се е млад Стоян”, „Ой, Дима, Дима, хубава Дима” и „Турчин робини караше”. Златка е на 78 години, но ясно помни текстовете и мелодиите на песните, които се предават от поколение на поколение в семейството й.
Записите ще бъдат обработени и обединени в кратък филм, посветен на певческото изкуство на българина. Част от клиповете вече са налични на сайта http://legendi.trakiec.org/ в раздел „Галерия”. Там може да бъде чута и интересната легенда за „Вълчан млада войвода”, прочутият странджански войвода.
Проектът се изпълнява от тракийско дружество „Екзарх Антим I” и е финансиран със съдействието на Община Бургас. Той предизвика голям интерес не само сред членовете на дружеството, но и сред широката общественост. Пример за това е дарението от Милка Вълкова, която разбирайки за проекта от пресата, решава да дари книга с народни български песни на дружеството.
Дейностите по проекта ще родължат с издаването на малка книжка с автентични български песни.

ОБРЕДИ И ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР

Обредната система на всеки народ е съществена съставка на онези елементи от неговата култура, които в най-силна степен съхраняват етническото му самосъзнание и способствуват за неговото историческо развитие и самосъхранение. В обредната култура на народите се разкриват черти и характери, които показват естествения им стремеж към социално творчество и обективната потребност от регулация на обществения живот чрез колективно приети норми и ритуали, в които по своеобразен начин са съчетани моралът и изкуството, обичайното право и естетиката на колективното действие, формите за израз на колективни радост и скръб с възможностите за индивидуална изява на всеки член на дадена човешка общност. В този смисъл всеки обред или група обреди, свързани, в едно смислово цяло като обредно съдържание и обредно действие, се родеят с празника, превръщат се в празник, участват в изграждането на празничната система на даден народ. И тъкмо затова, разглеждайки обредите, ние получаваме знание не само за онези митологични, религиозни и други представи, които са занимавали въображението на даден народ и са били в основата на неговото културно творчество, но се домогваме и до разбирания за неговата психология, за някои от измеренията на неговия характер, до неговата етническа индивидуалност.

Прочети повече..

 

Странджанска фолклорна област и музиката в нея.

Странджа е невисока планина в югоизточния български край. Заедно с по-ниската Сакар, тя очертава труднопроходима гранична зона на изток от реките Тунджа и Марица до Черно море. Мистичното очарование на тази област се постига от съчетанието на планина, равнина и море, а в етнографски план – от смесване на културните особености на три групи – рупци, тронки и загорци. Най-многочислено и старо е населението рупци, което носи и най-старите местни традиции. То е съсредоточено във вътрешността на Странджа и живее в селища по поречието на Велека. Втората по големина етнографска група в Странджа са тронките (от думата „тронка” – „малко”). Селата им са разположени в планинската част на община Средец, по горното течение на река Факийска. Третата етнографска група в Странджа – загорците, се считат за преселници от Североизточна България и заемат северните и западните части на планината.
През Средновековието, Странджанският край е бил често гранична зона между България и Византия. Наричат Странджа още свещена планина – според легендите част от района е била защитена чрез магичен обход в кръг. До днес се възпяват прочутите нестинарски игри, които пазят древни свещенодействия, съпроводени с пророчества за бъдещето. Без съмнение Странджа е уникална с този мистичен обред с танц върху жарава. Запазен до средата на четиридесетте години на ХХ век в село Българи, Малкотърновско, обичаят е изпълняван в почит към светците Константин и Елена на 21 май (стар стил – 3 юни).

Народната музика е основна характеристика на нацията и народа, толкова важна, колкото са езика, територията, живите хора, родовата памет, религията и народните традиции. По исторически причини българското етническо землище се разделя на няколко етнографски области. Всяка област се характеризира със свой диалект, музикални особености и различия в носиите, обичаите и традициите. Главната етнографска област, по територия и историческа тежест, е Тракийската, която обхваща около 2/3 от страната. Освен Горнотракийската низина, към нея спадат районите на Странджа, Родопите и половината от Североизточна България. До Междусъюзническата война 1913 г. към нея са спадали и Западна Тракия (дн. Беломорие) и Източна Тракия (дн. Турска Тракия). Фактически, към тази област спадат и районите на Подбалканската котловина и Централния Предбалкан.

Странджанският музикален фолклор е богат и многообразен, тъй както е богата природата на Странджа планина. Музикалните традиции в региона са добре запазени, като тук песните се запяват най-често на седянка или на трапеза. Типични са още обредните, сватбарските, хороводните и хайдушките песни за Индже войвода, Хаджи Димитър, Ангел войвода и др.
Странджанските песни могат да се разпознаят лесно по характерното меко тоноизвличане. Хороводните най-често са построени в минорен лад, а бавните са изпълнени свободно – без определен ритъм, с нежно тремоло на гласа.
Обредните ритуали в Странджа – коледуването, пролетните момински игри „на филлек”, великденските празници с обичая „Мара лишанка”, Гергьовден, Еньовден, „Миша сватба” през есента след Димитровден, сватбата, са съпровождани с много песни, запазени до днес.

Най-голямо разпространение на битовите инструменти в Странджа имат кавала и гайдата. Характерният ансамбъл гайда и тъпан съпровожда не само нестинарските игри, но и някогашните пехливански борби на мъжете.

 

 

Стартира проектът „По стъпките на легендите”

„По стъпките на легендите” ще тръгне бургаското тракийско дружество „Екзарх Антим I”. Това е името на най-новия проект на организацията, съфинансиран от Община Бургас в рамките на програмата им за подпомагане на културни проекти на територията на общината.

Тракийци ще съберат автентични песни и предания от района на Община Бургас, които ще бъдат отпечатани в книжка и разпространени сред училища, библиотеки, читалища, неправителствени организации и др. институции. Проектът ще направи пряка връзка между по възрастното население от региона и младежи – доброволци, които ще събират фолклорния материал.

„Дейностите ще продължат 3 месеца: от септември до ноември” – разказа Тодор Ангелов, председател на тракийско дружество „Екзарх Антим I”. „За нас това е само първа стъпка към събирането и популяризирането на автентичния тракийски фолклор. Планираме дейностите да бъдат надградени и продължени със събиране на приказки, легенди и др.” – допълни той.

Новини за дейностите по проекта бъдат регулярно публикувани на сайта на проекта.